„Синът ми беше убит на 6 октомври. Нямаше Хамас“
Наблус, окупиран Западен бряг – Изминаха почти два месеца, откакто най-големият син на Найлаа Дмайди, 19-годишен Лабиб, беше застрелян от израелски заселници.
Но за 42-годишната майка времето е спряло. Тя държи главата си наведена и очите й са приковани в земята в скръб по убития й син.
„Той навърши 19 години на 21 юли. Рожденият му ден беше на същия ден, когато излязоха резултатите от зрелостните изпити на сестра му“, каза тя с приглушен глас.
Седнала в хола на дома си в палестинския град Хувара, южно от град Наблус, Найлаа каза: „Това беше последният път, когато всички празнувахме заедно.“
Хувара е заобиколен от четири незаконни израелски селища и безброй предни постове на заселници, военни контролно-пропускателни пунктове и бази. Той е подложен на сериозни атаки на заселници и ограничения за движение, наложени от израелската армия повече от година и половина.
„Лабиб винаги оживяваше къщата. Той обичаше да се шегува, да играе, обичаше живота, обичаше и родината си“, каза Найлаа, въртейки пръсти.
В нощта на 5 октомври – и в ранните часове на 6 октомври – десетки израелски заселници атакуваха дома на Дмайди, който се намира на пътя Хувара – главната артерия, минаваща от север на юг, използвана както от палестинците, така и от заселници.
Нападението беше извършено часове след като палестинец извърши стрелба от автомобил в града, без да причини наранявания.
„Заселниците бяха събрани пред нашата сграда и снайперисти, стоящи на покривите, стреляха по хората“, обясни Найлаа, добавяйки, че „армията е с“ заселниците и че те изстрелват сълзотворен газ в дома им.
Около 25 членове на семейството, включително 13 деца, са били вътре, когато е извършена атаката. Лабиб беше застрелян, докато стоеше на покрива на къщата на чичо си точно срещу сградата на семейството му.
„Неговият 12-годишен брат стоеше до него, когато беше прострелян“, каза Найлаа.
„Мечти, разбити в миг на око“
Лабиб беше втора година от степента си по графичен дизайн в Палестинския технически университет – Кадурие в близкия град Тулкарм.
Баща му, 50-годишният Мохамад, инженер, е мек човек със спретнато обръсната брада.
„Седях с Лабиб и чертаехме планове за бъдещето му“, спомня си той. „С едно мигване всички тези мечти бяха разбити.“
Бащата на три деца каза, че е много горд със сина си, преди да бъде убит. „Лабиб щеше да ходи в университет всеки ден и след това щеше да работи в магазина на чичо си в Хувара“, каза Мохамад пред Al Jazeera, добавяйки, че синът му също е посещавал курс по домашен декор.
Влошаващите се условия за палестинците в окупирания Западен бряг, особено в Хувара, затрудняват представянето на по-добро бъдеще за палестинските деца, каза той.
„Никой не се страхува за децата си, своите племенници и племенници“, каза Мохамад. „Те нямат бъдеще.“
Поради местоположението си на главна магистрала в окупирания Западен бряг, 9000-те жители на Хувара някога са се радвали на постоянен бизнес поради постоянния поток от палестинци, преминаващи от други градове и села.
Но от май 2022 г. израелската армия и заселниците бавно превърнаха Хувара в призрачен град, подобно на улица Шухада в Стария град на Хеврон.
На 27 февруари стотици заселници вилнеят през Хувара, извършвайки това, което беше описано като „погром“ и остави 37-годишен палестински мъж убит, стотици други ранени и десетки коли и домове изгорени . Оттогава се случиха няколко други атаки.
Израел отново наложи затваряне на движението на 5 октомври след стрелбата в града, като по-голямата част от 800-те магазина на Huwara бяха принудени да затворят вратите си. Никога не са отваряни отново.
„Дори не ни беше позволено да ходим или изобщо да стоим на пътя през първите 45 дни след 5 октомври“, каза Найлаа.
Мохамед смята, че Израел е използвал базираната в Газа въоръжена групировка Хамас срещу Израел два дни по-късно, на 7 октомври, за да засили сериозно ограниченията в Хувара.
Онзи ден бойци на Хамас убиха около 1200 души при изненадваща операция. Малко след това Израел започна продължаваща кампания по обстрел на обсадената Ивица Газа, убивайки най-малко 15 000 палестинци, включително повече от 6 000 деца.
Но бащата на Лабиб каза, че фокусът върху Хамас след 7 октомври измества фокуса от политиките на Израел срещу палестинския народ като цяло.
„Те твърдят, че това, което се случва, е за Хамас. Синът ми беше убит на 6 октомври. Нямаше Хамас“, каза Мохамад пред Ал Джазира.
„Когато изгориха Хувара през февруари, нямаше Хамас. Когато нападнаха къщата ни отново две седмици след като убиха сина ми, нямаше Хамас“, каза той.
„Представете си, че един държавен министър излезе и каже на медиите „изтрийте Хувара“ – в какъв свят живеем?“
„Да живееш под илюзията за държава“
Поради честотата на атаките на заселници и тежката милитаризация на Хувара и южната област Наблус, която също е силно населена с незаконни селища, семейство Дмайди каза, че децата им страдат сериозно психологически.
„Моята племенница получава буквален нервен срив, когато вижда заселниците. Особено след нощта, когато Лабиб беше убит, тя пада на земята и започва да се тресе,” каза Мохамад.
„Всички деца от семейството видяха Лабиб да лежи на земята на улицата и кървящ, след като го изнесохме от покрива. Беше ужасно за тях“, обясни той.
Бащата на убития тийнейджър каза, че вярва, че Палестинската администрация (ПА) споделя част от вината за положението на жителите на окупирания Западен бряг днес.
ПА беше създадена като временно управляващо тяло през 1993 г. и има административен контрол върху малки части от окупирания Западен бряг.
Предвидено е да служи пет години в навечерието на създаването на независима палестинска държава в окупираните през 1967 г. територии Източен Йерусалим, Западния бряг и Ивицата Газа. Продължаващата израелска окупация, кражбата на земя и изграждането на селища означават, че палестинската държава никога не е била създадена.
Много палестинци сега гледат на ПА като на нещо повече от подизпълнител за израелската окупация поради изискването да споделя разузнавателна информация с израелските власти, наред с други политики.
„От 30 години живеем в илюзията за държава“, каза Мохамад.
„Преди се качвах на планината, нямаше Ицхар [израелско селище на юг от Наблус]. Благодарение на Осло Ицхар вече е тук. Заселникът слиза с пълна лекота до центъра на нашия град – всичко това се основава на Осло. Сега, след две-три години, те няма да дойдат просто на входната врата, а ще ги намерим в хола си“, каза той.
„Имаме президент, имаме министър-председател и въпреки това нямаме нищо в същото време.“
